Облекло като знак.Традиция и иновации.Етноразграничителни белези и особености.

Основаната разлика между облеклото на мъжете и  жените у българина се състои в това , че мъжете носят гащи,т.е. затворена крачолна дреха на долната част. Втората разлика е в покривката на главата: у мъжете е калпак а у жената кърпа. На свои ред съществува разлика и във фризурата: при жените тя винаги е дълга, сплетена и спусната от към гърба.Мустаците при мъжете са били задължителни.В тях дори са се клели.Еднаквост  в облеклото съществува преди всичко в обуването на краката. Зимно време и едните и другите обували  чорапи или навивки  и отгоре цървули от сурова свинска или говежда кожа.Цървулите се обували обикновено бели вълнени “навои” или “навуща”. Общ за мъжа и жената  е поясът,който обикновено е от домашна вълнена тъкан.Напълно еднаква е и горната дреха,предназначена за ветровито или дъждовно време.

— Гащите при белодрешните носии са с тесни крачоли,плътно прилепнали нагоре.При белодрешните носии са оформени следните разновидности:Софийска,Трънско-Радомирска и Северозападна.

При софийската отличителни белези са: сравнително недългите менте (долактеник) и пояс син. Трънско - Радомирската – с дълго дорамче препасано с пояс, които е тъмно червен. Северозападната българска носия е с дълго значително клинато дорамче оставащо винаги незапасвано. Санданската околия имат по-особена носия, наричат ги дзиври или ногавици. Гащите в чернодрешния комплект се отличават с много широка кройка от коленете нагоре, а от коленете надолу крачолите плътно пролягат до краката. По този най-често се получава дреха, която няма специално предна и задна част (потури, гащи, шалвари). За по студено време и като постоянен комплект на чернодрешния костюм се облича т.нар. аба. Поясът при черно мъжко облекло е значително по-дълъг и е по широк от пояса при белодрешните.

- Дрехите за жените е по-богато от мъжкото. Ризата има две значително различни кройки. Най-широко разпространена е правата и по-ограничено бърчанката риза. При забраждането до към кр, на 19 в. у българите е спазено строго правилото, според което момите в топло време да ходят с открити глави. С най-широко разпространение е обикновеното забраждане. В зависимост от горната дреха, която се носи непосредствено над ризата, женските облекла са представени в три типа: двупрестилчен, сукманен и сайчен.